Терминът дискапатия обозначава различни патологични изменения при дисковете, разположени между прешлените в гръбначния стълб. Често се сочи като „разговорно“ наименование на дисковата херния, но всъщност е обобщаващо видове увреждания.
Гръбначният стълб е така конструиран, че гръбначният мозък е разположен в канала, който се образува от прешлените и дисковете между тях. От гръбначния мозък през местата, където са дисковете, излизат нерви, които предават мозъчните команди към съответните органи.
Междупрешлените дискове са изградени от мека ядрена част и защитна периферия, която е втвърдена и пази ядрото като пръстен около него. Нарича се фиброзен пръстен. Меките ядра на дисковете са еластични, ролята им е да обират вибрациите при движение, да омекотяват натиска и напрежението. Това напрежение е постоянно и силно – гръбнакът е опора на тялото, държи костната система. Освен това е и динамичен, като осигурява движенията напред, встрани, извъртанията. Тези му дейности с времето водят до износване на отделните части, особено тези, които са под най-голямо напрежение. При дисковете може да се получи изтъняване, пръстенът да се измести или дори разкъса, при което пихтиестото ядро да излезе извън „леглото“ си. Това излизане може да бъде три вида – предно, вертикално и задно. Получената издатина може да притисне нерв, като задното излизане може да бъде притиснат гръбначният мозък. Получава се болка и „блокаж“ на нервните импулси към съответните органи. Тези дискови увреждания могат да се появят по цялото протежение на гръбнака и това съответно определя три вида – шийни, гръдни и поясни. В шийната област болките и дисконфортът на движение засягат шията и ръцете. Най-честата проява обаче е в пояса и тогава са „атакувани“ кръстът и краката. Губи се чувствителност, крайниците изтръпват, като болките и изтръпванията се усещат, като че ли в поразените части протича ток. При тежка степен на уврежданията може да се стигне до парализи.
