Стресът не е болест, но може да доведе много болести
Стресът сам по себе си не е болест. Той е реакция на човека пред някаква заплаха. Реална или хипотетична, тревогата от нея предизвиква редица емоции, както и физиологични процеси в тялото. Доколкото дадена заплаха може да активира личността за справяне с определени проблеми, би могло да се говори и за „добър стрес“.
Обикновено обаче се има пред вид дълго продължила ситуация на тревожност за бъдещето и липса на решение в положителна насока. Стига се до постоянен страх и мисъл за безизходица, а продължаващото напрежение изчерпва силите, имунитетът намалява. Така организмът става уязвим за различни болести. Човек започва лесно да се уморява, става нервен и конфликтен, губи апетит, нарушава му се сънят, може да се стигне до хронично високо кръвно, стомашни проблеми като гастрит и язвени болести, и др. Доказано е също така, че при стресови ситуации кръвната захар се покачва. Ако тези ситуации продължат прекалено дълго, може да се развие диабет. Същото може да се каже и за сърдечно-съдовата дейност. Всеки знае, че при напрегнати ситуации не само се вдига кръвното, но се ускорява и пулсът. Ако организмът е подложен перманентно на такова напрежение, може да се получи инфаркт или от високото кръвно – инсулт. Стресът влияе и на дишането. Това може да се види ясно при хората с белодробни заболявания – асматиците например, при нервно напрежение и отрицателни емоции лесно получават пристъпи. Тъй като стресът влияе и на нервната система, той може да отключи невралгични болки в главата, мускулите, ставите, гърба.
Особено чести заради стрес са сексуалните смущения, особено при мъжете, като се възпрепятства възбудата. Това се получава, защото към половите органи намалява притокът на кръв. При жените от стрес може да се получи нередовен цикъл и овулация, и в крайна сметка – трудности за забременяване.
Comments are closed, but trackbacks and pingbacks are open.